Archives par mot-clé : Septembre 1923

VIENDRA-T-IL ? de Ivan VAZOV – ИДЕ ЛИ? – Nouvelle Bulgare de 1886

MONUMENT SHOTA RUSTAVELI TBILISSI შოთა რუსთაველი
Ivan Milev, Иван Милев Лалев, Septembre 1923, 1925

България – Български – Bulgarie
Ivan Vazov
Иван Вазов

Traduction – Texte Bilingue
Превод – показване на два текста


LITTERATURE BULGARE
POESIE BULGARE
Ivan Vazov Les poèmes d'Ivan Vazov Poésie d'Ivan Vazov

българската поезия
българска литература

IvanVazovIvanVazovIvanVazovIvanVazovIvanVazovIvanVazov

Иван Вазов
IVAN VAZOV
1850-1921

български поет
Poète Bulgare

ИДЕ ЛИ? 
VIENDRA-T-IL ?

Nouvelle de 1886

 

*************************

Каква мъгла, какъв гъстък думан беше паднал оная есен във Ветрен!
Quel brouillard ! quel temps s’abattait cet automne sur le village de Vetren !
Влажно, мокро;
Humide ! comme le temps de ce jour était humide ;
ситен дъжд пръска, небето се разтопило на студена пара и премазало ниските къщици на селото.
une pluie légère tombait sans cesse, le ciel fondait en une vapeur froide qui écrasait les maisons basses du village.
А из разкаляната улица глъчка, шум, върволяк.
Et dans la rue animée, un bruit de plus en plus fort.
Файтони, запрегнати с дръгливи коне, волски кола, натоварени с военни потреби, селяни, возачи, добитък – заприщят улицата между двете ханчета.
Des phaétons attelés à des chevaux affaiblis, des bœufs, du matériel militaire, des paysans, des charrettes, du bétail – tout encombrait la rue entre les deux auberges.
Из тая бъркотия промушва се войска от новобранци, едни облечени в солдатски шинели, други – в кожуси с кожи, обърнати отвън, повечето наметнати с дрипави черги, преправени на ямурлуци, с подгизнали цървули, препасани с редове патрони, с пушки на рамо, окичени със стръкове чимшир, на които висят натъпкани торби…
Une armée de recrues traversait ce capharnaüm, certaines vêtues de manteaux de soldats, d’autres de peaux en fourrure, la plupart de vêtements en lambeaux, des capotes trempées, des cartouchières et des fusils à l’épaule. avec des branches de buis sur lesquelles pendaient des sacs …
Студено, кал до колене, лапавица, поразия, а те пеят ли – пеят… Весели « печенеги »!
Ni le froid, ni la boue jusqu’aux genoux n’empêchaient ces soldats de chanter … Voici les joyeux « Petchenègues « ! »
– Тъй наричаха румелийската милиция.
comme on appelait alors la milice de la Roumélie.
На вратата на едната кръчма куп офицери, пътници и зачудени селяни зяпат любопитно на измокрените юнаци.
À la porte d’une taverne, un groupe d’officiers, de voyageurs et de villageois restaient éberlués devant le spectacle de ces héros épuisés.

Пред средното ханче наредили се купове-купове жени, девойки, деца, дрипави, разтреперани, зачервени от студ.
Devant l’autre auberge, un groupe de femmes, de filles, de jeunes enfants, en lambeaux, tremblant et rougis par le froid.
Те сега срещат и изпращат за сетен път ветренските войници, които идат с полка от Харманли, дето бяха отишли с турци да се бият, и бързо минуват за София, а оттам – за бойното поле – със сърби да се бият.
Ils se réunissaient à nouveau et voyaient pour la seconde fois les soldats de Vetren, partis d’abord rejoindre Harmanli, ville du sud de la Bulgarie, située dans l’oblast de Haskovo combattre les Turcs, et qui désormais partaient rapidement sur Sofia et, de là, vers le champ de bataille, pour combattre les Serbes.

– Ето го Гергевия син! Добър час, Цвятко!
– Voici le fils de Gergiev ! Bonne chance à toi, Tsvétko !

– У, я го виж, Рангел минува.
– Hé, regarde-le, c’est Rangel que voilà !

– У, ето и Неделкиния! Брей, Иване, ето тука майка ти!
– Et là, voici le fils de Nédelka ! Hé ! Ivan, voici ta mère !

И китки се подават бързешката, и сълзи се ронят по бузите, и думи се изговарят наполовина… и войската все отива,отива.
Et on apportait des bouquets de fleurs, les larmes coulaient sur les joues et les mots restaient souvent inachevés … et l’armée défilait, défilait encore.

– Мамо? Ето батя! – извика там червенобузо русо момиче.
– Maman ? Voici mon frère ! cria une jeune fille blonde aux joues rouges.

– Бачо Стоене! – крещи осемгодишното дете до момичето и простира ръце към войската.
– Stoyan ! cria un enfant de huit ans à côté de cette fille, qui tendait ses bras aux troupes.

– Синко! Синко! – вика плачливо майката.
– Fils ! Mon Fils ! cria la mère en pleurant.

Зададе се черноок, напет, здрав юнак, отби се от строя, целуна на майка си ръката, сестричето и братчето си по челото, забоде една китка на гърди, друга – над лявото ухо, които му подаде една там мома, рипна тичешката да стигне войската и песента.
Un jeune gaillard aux yeux noirs sortit de la troupe, et alla embrasser la main de sa mère, le front de sa sœur et celui de son frère, en accrochant une fleur sur sa poitrine, et une autre derrière son oreille gauche, que lui avait tendues une jeune fille, puis se dépêcha pour rejoindre son unité tout en reprenant son chant.

– Синко, добър час! – пищи майката.
– Fils, bonne chance! cria une mère.

– Стоене! – вика премаляла девойката.
– Allez ! cria la fille.

Но гласът им заглъхва в шумотевицата, Стоян се изгуби във войската, а войската в мъглата.
Mais leurs voix étaient comme étouffées, Stoyan déjà disparaissait au sein de l’armée et l’armée dans le brouillard.

Майката гледа все нататък и нищо не види.
La mère scrutait encore mais ne le voyait plus.

Девойката дигна пъстрата пола на престилката си и си закри лицето…
La fille souleva la jupe colorée de son tablier et essuya son visage …

Кога влезе у дома си, Стояновата майка се разхълца, отвори вехтата попукана ракла, подигна ризи и сукмани и взема от дъното и вощеница, залепя я пред куностаса и зачини ниски метани.
Quand elle rentra chez elle, la mère de Stoyan avait le souffle coupé, elle pleurait à gros sanglots, ramassa son linge, ses chemises et ses robes, et prit une bougie qu’elle alluma, la posa devant les icônes et pria.

А в това време топовете при Драгоман ехтяха.
À cet instant, sur les sommets du Dragoman, on entendait le son du canon.
Беше 4 ноември 1885 година.
C’était le 4 novembre 1885.

***

Тая нощ баба Цена сънува сън.
Cette nuit-là, Tséna, la mère de Stoyan, fit un rêve.

Голям облак, а войската отива в облака и Стоян там.
Un gros nuage, et les troupes marchaient dans ce nuage où se trouvait son fils.
Света Богородичке!
Sainte Vierge Marie !
Каква страхотия!
Quelle peur !
Облакът бучи, небето трещи, земята се търси – ето какво било битката.
Le nuage rugit, le ciel et la terre tremble – c’était la bataille.
Стоян се изгуби в облака, няма го вече, ами сега! . .
Stoyan se perdait dans le nuage, il était parti, désormais ! . .
Тя се сепна, разбуди се.
Elle grimaça et se réveilla.
Вътре тъмно, чер мрак.
À l’intérieur, tout était si sombre.
Само вятърът пищи навън.
Seul le vent hurlait dehors.
Това е битката.
C’était la bataille.
Боже господи Исусе Христе, закриляй го!. .
Seigneur Jésus-Christ, protège-le ! .
Света Богородичке, помилувай го Стоенча!
Sainte Mère de Dieu, aie pitié de mon Stoyan !

Тя не заспа до зори.
Elle ne dormit pas avant l’aube.

– Чичо Петре, какво казва облак? – попита тя заранта.
– Oncle Pètre, que signifie ce nuage ? demanda-t-elle ce matin-là.

– Облаци, Цено, има два:
– Les nuages, Tséna, il y en a de deux sortes :
има облак, дето става на дъжд, има облак, дето се разнася.
il y a le nuage qui donne la pluie et il y a le nuage qui part avec le vent.
Ти какъв облак сънува?
De quel type de nuage as-tu rêvé ?

Тя му разказа съня си.
Elle lui parla de son rêve.
Дядо Петър помисли.
Pètre resta un instant pensif.
Той не помнеше да има в съновника му досущ такъв облак.
Il ne se souvenait pas d’avoir de tel nuage dans ses rêves.
Но като видя уплашеното лице на Цена, която го гледаше запъхтяна, той от милост и каза:
Mais quand il vit le visage effrayé de Tséna qui le regardait, il dit gracieusement :

– Не грижи се, Цено, сънят е добър.
– Ne t’inquiète pas, Tséna, ce rêve est de bon augure.
Облакът показва и хабер:
Le nuage t’apporte également des nouvelles :
ще имаш книга от Стоенча.
bientôt tu recevras un pli de Stoyan.

Лицето на бабичката светна.
Le visage de la mère alors s’éclaira.

Подир шест деня тя прие писмо по един доброволец, Стоенчов приятел, който караше пленени сръбски войници.
Six jours plus tard, elle reçu une lettre d’un volontaire, un ami de Stoyan, qui conduisait des soldats serbes captifs.
Писмото беше от Стоенча и тя се затече при попа да й го прочете.
La lettre venait de Stoyan lui-même et elle courut chez le prêtre pour qu’il la lui lise.

Ето що казваше писмото:
Voici ce que disait la lettre :
« Мале, пиша ти това писмо, че съм живо и здраво и че победихме сърбите.
« Maman, je t’écris cette lettre pour te dire que je suis en vie et que nous avons vaincu les Serbes.
Слава, да живей България!
Gloire à la Bulgarie!
Аз съм здрав и Рангел Стойнов е здрав, и вуйчов Димитър е здрав и праща много здраве на майка си.
Je suis en bonne santé et Rangel Stoynov et mon cousin Dimitar sont aussi en bonne santé qui en profite pour envoyer un bonjour à sa mère.
Сърбите все стрелят в плутон и в залпове, ама се плашат много от « ура ».
Les Serbes tirent sur nous par salves groupées, mais ils ont très peur de nos « hourras ».
Прибери ми от Цветанови новия ремик, дето го забравих, че може да го поразят децата.
Prends-moi chez Tsvetan ma nouvelle ceinture que j’avais oubliée et que les enfants risquent d’abimer.
Утре ще гоним през драгоманските проходи и като се върна, ще донеса на Кина армаган от Ниш;
Demain, nous les poursuivrons sur les cimes de Dragoman et, à mon retour, j’apporterai un présent à Nitch ;
а тебе пращам един лев, да си го харчиш, а Радулча ще науча как свирят гранатите.
et je t’envoie un lev à dépenser, et à Radoul j’apprendrai comment explosent les grenades.
И те поздравлявам.
Et je t’embrasse.
Твой покорен син Стоян Добров.
Ton fils obéissant, Stoyan.
Много здраве и на дяда Петра.
Beaucoup de santé à oncle Pètre.
Щях да му пратя една сръбска пушка, ама сега нямаше как.
Je lui aurais bien envoyé un fusil serbe, mais maintenant, ce n’est malheureusement pas possible.
Много надалеч бият, но не мерят добре.
Ils tirent de très loin, mais ils ne sont vraiment pas précis.
Мамо, па много здраве и на Стоянка. »
Maman, bonne santé et le bonjour à Stoyanka ».

Зарадва се Цениното тъжно сърце, завтече се със старите си кокали у Стоенкини, с писмото.
Cette lettre venait de soulager le cœur triste de Tséna, qui, avec sa lettre dans les mains, courait déjà chez Stoyanka.
Радост голяма.
Comme elle était enjouée.
Но най-много се радва Радулчо за новата свирня, на която бачому ще го научи.
Mais surtout, Radoul était plus heureux encore d’apprendre comment explosent les grenades.

Току-що излезе на улицата, баба Цена видя нов куп пленници и зад тях един български войник.
En sortant de la rue, Tséna aperçut un nouveau groupe de prisonniers et un soldat bulgare qui les surveillait derrière eux.
Стори и се, че това е сам Стоенчо, тъй приличаше на него.
Il lui semblait voir Stoyan tant il ressemblait à ce soldat.
Не, не е той.
Mais non ce n’était pas lui.
Тя зина и него да попита не носи ли много здраве от сина и;
Elle voulait lui demander s’il avait des nouvelles de son fils ;
но вниманието и отвлякоха пленниците, които за първи път виждаше.
mais son attention fut distraite par ces captifs qu’elle voyait pour la première fois.

– Боже мили – пришушна си тя, – та тия ли са сърбите?
– Bon Dieu, dit-elle doucement, voilà donc des Serbes ?
Та те добри хора… Клетите им майки… дали ги знаят. Момчета бре, я почакайте!
Eh bien, ce sont apparemment de braves gens … leurs pauvres mères … savent-elles qu’ils sont prisonniers ? Les gars, eh ! attendez, attendez !

И тя се втурна у тях си и тозчас излезе пак със стъкло ракийца в ръка и викна към сръбските войници да почакат, за да ги почерпи.
Et elle se précipita vers eux, en sortant de suite avec un verre d’eau-de-vie à la main et demandant aux soldats serbes d’attendre pour les servir.
Солдатинът, който ги пазеше, се усмихна добродушно и ги спря.
Le soldat qui les gardait sourit de bon cœur et arrêta le convoi.

– Фалим, фалим – отговориха признателно уморените пленници, съгрени от благодатната глътка ракийца.
« Merci, Merci, » répondirent les captifs fatigués, réchauffés par ce geste généreux.

– И за мене капчица остая, наздраве, бабо! -извика весело българският войник и гаврътна последната капка в стъклото.
– Et pour moi il reste une goutte, grand-mère ! ajouta joyeusement le soldat bulgare qui avala une dernière goutte dans son verre.

– Все божи христиени… Ама защо ли се биха?… – чуди се баба Цена, като гледа подир дружината, която отмина.
Ce sont tous les chrétiens de Dieu … Mais pourquoi se battent-ils ? …, se demandait la grand-mère Tséna en regardant la troupe qui s’en allait.

Примирието стана.
Puis arriva le cessez-le-feu.
Наближи Коледа и войниците взеха да си идат в отпуск.
Noël approchait et les soldats étaient démobilisés.
И във Ветрен се завърнаха вече неколцина.
Et quelques-uns rentrèrent à Vetren.
Само Стоенча няма – ни него, ни хабер какъв-годе.
Seulement Stoyan n’était pas encore rentré.
Загрижи се баба Цена, разкахъри се тя, нехубави мисли й идат…
Tséna était inquiète et de mauvaises pensées lui venaient …
Минуват дните, тя все по-глежда към вратнята няма ли да се хлопне.
Au fil des jours, elle continuait de regarder par la porte, sans voir personne.
Ето дойде си Рангел Стойнов, ето и Петър, Динковият син, си дойде, ето и Стаматовите братя си дойдоха.
Rangel Stoynov était rentré, Pierre, le fils de Dinko, aussi, ainsi que les frères Stamatov.
Става тя, иде, пита – нищо не знаят.
Elle les questionna – mais ils ne savaient rien.
До едно време виждали Стояна, после го изгубили.
Ils avaient bien vu Stoyan, mais ils l’avaient ensuite perdu de vue.
Примира й сърцето, тя се щура като несвястна из къщи и Стоенча мисли.
Son cœur battait fort, elle marchait sans cesse autour de la maison en faisant les cents pas, obsédée par l’absence de Stoyan.

Мамо, дошел си вуйчов Димитър! – вика дъщеря й Кина, като припна запъхтяна от вратнята.
-Maman, il est de retour, le cousin Dimitre ! cria sa fille, Kina, essoufflée.
Стана пак, отива при Димитра.

Et Tséna partit chez Dimitre de ce pas.

Добре дошел, Димитре, ами Стоян де остана?
-Bienvenue, Dimitre, as-tu donc des nouvelles de Stoyan ?
  Но и Димитър нищо не знае…
Mais même Dimitre n’en savait rien…

-Може да са го пратили къде Видин – добавя Димитър, защото му е мило за майката;
-Ils l’ont peut-être envoyé à Vidine, bredouilla Dimiter, qui avait pitié de la mère ;
– може да си иде отнякъде, от друг път – бъбре смутено войникът.
– peut-être a-t-il pris un autre chemin – ajouta le soldat embarrassé.

-Боже господи, къде ще е останало момчето ми! – въздиша тя.
-Mon Dieu, où est donc resté mon garçon ? soupira-t-elle.

Излиза и отива у Стоенкини.
Elle partit chez Stoyanka.
Още от вратнята сърцето и затреперва.
En arrivant, son cœur battait si fort.
На, сега ще й каже Стоянка, че приела много здраве от Стоенча, че за Коледа си иде.
Maintenant, Stoyanka lui dira sûrement qu’elle a reçu des nouvelles de Stoyan, qu’il arrivera pour Noël.
А Стоянка баре да каже една добра.
C’est sûr, elle va annoncer une bonne nouvelle.
Не, мълчи.
Non, elle se tait.
Само очите й се зачервили.
Seuls ses yeux étaient rouges.

Селото цяло се разшавало.
 Tout le village était en éruption.
Посреща първия полк, който се връща.
Il saluait le retour du premier régiment.
Ето насред улицата, тъкмо срещу бабини Ценини, забиха две греди, една срещу друга;
Ici, au milieu de la rue, juste en face de la demeure de Tséna, deux poutres furent positionnées l’une contre l’autre ;
горните им краеве свързаха с криво дърво, като дъга.
leurs extrémités supérieures étaient attachées à un tronc incurvé comme pour former un arche.
Донесоха миризливи борикови вейки от планината и обвиха с тях гредите и дъгата, на която прилепиха надпис, донесен нарочно от Пазарджик:
Ils apportèrent des branches de pins de la montagne, et enveloppèrent avec les poutres et l’arche, et apposèrent l’inscription suivante :
« Добре дошли, храбри войници! »
« Bienvenue, braves soldats ! »
После окичиха всичко това с народни трицветни знамена.
Ensuite, ils décorèrent le tout avec les drapeaux nationaux.
Триумфалната арка стана!
L’Arc de Triomphe était en place !
Дойде и мина победоносната войска.

L’armée victorieuse arriva et passa sous l’arche.

« Може да иде отдире, може да иска да стигне тъкмо вечерта срещу празника;

  -Il sera sûrement derrière, il peut vouloir venir juste pour être là à Noël ;
той няма защо да прави Коледа на чуждо място;
il n’a pas besoin de passer Noël à l’étranger ;
ето и сега идат войници един по един, до вечерта, край не е, ще си дойде.
ici et tous ces soldats qui arrivent les uns après les autres, le soir…ce n’est pas fini, il viendra.
Той знае, че го чакат с поболени сърца толкова души тука. »
-Il sait que tant d’âmes l’attendent ici avec amour.
Така си мисли горката майка…
  Voilà ce que pensait la pauvre mère Tséna …

***

Заранта баба Цена отиде рано в черква.
Tôt le matin, Tséna se rendit à l’église.
Тя развали лева, пратен от Стоенча, купи вощеници и запали пред всичките икони на олтара.
Elle prit le lev envoyé par Stoyan, acheta des cierges et les alluma devant toutes les icônes de l’autel.
Тя се върна у тях си с прояснено лице.
Elle revint avec un visage rasséréné.
-Как-как, днес е тука, утре Коледа… не е край – шушне си тя.
-Aujourd’hui il sera là, demain c’est Noël … ce n’est pas fini », murmura-t-elle.
– Света Богородичке, доведи ми го ангелчето… Исусе Христе, зарадвай ме.
-Sainte Mère de Dieu, rapportez-moi mon ange… Jésus-Christ, faites-moi ce plaisir.
  Дотърча Кина и обади, че се завърнали и други селяни.
Kina arriva hâtivement et lui dit que d’autres soldats étaient revenus.
Баба Цена се намръщи.
  Tséna fronça les sourcils.

Стига си ми носила мюждета, ами иди, та посрещни бача си, както чинят другите хора – избъбра тя сърдито.
-Ne reste donc pas inactive, eh bien, va à la rencontre de ton frère comme les autres, dit-elle avec un peu de colère.

Мамо, и аз искам да ида с кака! – извика Радулчо.
-Maman, je veux aussi aller avec Kina ! s’écria Radoul.
И двете деца се затекоха нагоре из снежната улица, излязоха на шосето, на къра.
  Les deux enfants coururent sur la rue enneigée, pour rejoindre la route principale, en sortant du village.
А баба Цена остана извън вратнята, да посреща.
  Et Tséna resta dehors pour les accueillir à leur retour.
Вятьрът вее студено из планината.

Le vent soufflait glacial de la montagne.
Върховете, доловете, равнината, побелели от сняг.
Les sommets, les vallées, la plaine, tout était blanc de neige.
Небето навъсено.
Le ciel était chargé.
Черни орляци гарвани прехвръкват над пътя или кацат по оголелите върхове на дърветата.
Les noirs corbeaux planaient au-dessus de la route pour atterrir sur la cime des arbres.
Тук и там по шосето, което се издига към ихтиманската клисура, чернеят се купове посрещачи:
Ici et là, le long de la route qui montait aux gorges d’Ihtiman, de nombreux groupes noircissaient le chemin immaculé :
девойки, деца, бабички…
des filles, des enfants, des grands-mères…
Защото войниците още се връщат, кое сами, кое с дружини.
Ils attendaient impatiemment le retour des troupes.
Кина и Радулчо отминаха първия куп, отминаха втория, отминаха третия и отиват все по-далеко.
Kina et Radoul dépassèrent un premier groupe, puis un second, et à nouveau un troisième et ils continuaient sur leur lancée.
Те искат първи да видят и да посрещнат Стоенча.
Ils voulaient être les premiers à voir et à accueillir Stoyan.
Те ще го познаят из един път, макар че снегът, който прехвръква вече, им замрежва очите.
Ils le reconnaîtraient immédiatement, malgré toute cette neige qui aveuglait déjà leurs yeux.
Пътят се издига и губи зад бърдото.
La route montait pour se perdre derrière la colline.
Нищо се не види.
On ne voyait plus rien.
Кина и Радулчо излязоха на върха, там вятърът е по-силен и ги пронизва.
Kina et Radoul arrivèrent au sommet, où le vent était plus fort encore et les transperçait.
Двама войници се зададоха от завоя, цели засипани със сняг.
Deux soldats passèrent, recouverts de neige.
Не е той.
Non, ce n’était pas lui.

Брей, иде ли война отгоре? – попите Кина войниците.
-Pardon, mais y-a-t-il encore des soldats là-haut ? leur demanda Kina.

Не знаем, девойко; кого чакате?
-Nous ne savons pas, fillette ! qui attendez vous ?

Батя! – отговори Радулчо.
-Mon grand frère ! dit Radoul.
Морните пътници заминаха.
  Les soldats s’en allèrent.
Кина пак гледа нататък.
  Kina regardait droit devant.
Студено им – и тя трепери, и Радулчо зъзне, но батю иде – ще го чакат, че мама може да се кара или да плаче, ако го не доведат.
Ils avaient froid – et elle frissonnait, et Radoul était engourdi mais leur frère ne tarderait pas à arriver – sinon, leur mère se fâcherait.
  Показва се файтон с двама души, закачулени и обвити в топли кожуси.
Un phaéton, avec deux personnes, encapuchonnées et recouvertes d’une pelisse chaude, dévalait au loin.
Когато колата стигна до тях, Кина препречи пътя на конете.
Lorsque la voiture arriva à leur niveau, Kina bloqua la route aux chevaux.

Господине, иде ли война отгоре?
-Monsieur, y a-t-il encore des soldats plus haut ?

Не знаем, гълъбче – отговори единият от пътниците, като подигна качулчето си и погледна учудено почервенялата и посиняла от мраз девойка.

-Nous ne savons pas, ma colombe, répondit l’un des passagers en soulevant sa capuche et en regardant avec stupéfaction la petite fille rouge et glacée.
И каляската хукна надолу.
Et le chariot repartit sur le chemin enneigé.
Двете деца останаха като приковани.

Les deux enfants restèrent cloués là.
Часовете минуват.
Les heures passèrent.
Планинският вятър се усили, брули по лицата, развява им дрехите, снегът хвърчи и се върти на кълбуци, но те не бягат.
La puissante brise de la montagne s’intensifiait, frappant leurs visages, et faisant flotter leurs vêtements, au milieu d’une neige tourbillonnante ; mais leur motivation restait intacte.
Вперили очи все към завоя и гледат да се зачернее нещо живо.
Ils gardaient les yeux fixés sur le virage, cherchant quelque chose de vivant.
Изведнаж Кининото сърце трепна.
Soudain, le cœur de Kino battit.
Подаде се конница и затопурка насам.
La cavalerie était là.
Толкова войници!
Tant de soldats !
Навярно бачо й е там.
Son grand frère était sûrement là.
Тя чака, без да мигне.
Elle attendait sans bouger.
Конницата навали, после се изкачи шумно при тях – и мина.
la cavalerie arriva vers eux, puis grimpa bruyamment – et s’en alla.
Кина махна с ръка на двамата офицери, които яхаха малко отзад.
Kina salua les deux officiers, qui restaient légèrement en retrait.

Капитане, бачо иде ли? – попита тя просълзено.
-Capitaine, est-ce que mon frère arrive ? demanda-t-elle en larmes.
Офицерите спряха и погледаха учудено.
  Les officiers s’arrêtèrent, l’air surpris.

Кой ти е бачо? – попита единият.
-Qui est ton frère ? demanda l’un d’eux.

Бачо Стоян! Наш бачо Стоян! – изкрещя нетърпеливо Радулчо, учуден как може тоя пременен капитанин да не знае, че Стоян им е бачо.

-Mon frère Stoyan ! Notre grand frère Stoyan !, s’écria Radoul, impatient, se demandant pourquoi ce capitaine ne savait pas que Stoyan était leur frère.

Кой Стоян ? – повтори офицеринът слисан.

-Stoyan comment ? compléta l’officier.
Стоянчо из Ветрен! – отговори убедително Кина.

-Stoyan de Vetren ! dit Kina étonnée par cette demande.

  Офицеринът погълча нещо с другаря си и попита пак с участие:
L’officier échangea quelques mots avec son compagnon et à nouveau demanda des précisions.

Бачо ви кавалерист ли е?
-C’est un cavalier ?

Той, той – отговори бедното момиче, което не разбра.

-Oui ! C’est ça ! C’est lui !, répondit la pauvre fille, qui ne comprenait pas.

Няма го при нас, момиче.

-Non, il n’est pas là, fillette.

Хай върнете се в село, че ще измръзнете – каза другият.
-Revenez au village pour vous réchauffer, ajouta l’autre.
И офицерите тупнаха конете и последваха ескадрона си.
 Et les officiers fouettèrent alors les chevaux pour suivre leur escadron.
Кина плачеше и Радулчо се разплака.
 Kina pleurait et Radoul aussi.
Ръцете им и краката им се вкочанясаха, бузите посиняха.
Leurs bras et leurs jambes se raidissaient, leurs joues devenaient bleues.
Цялото шосе до селото се видеше пред тях;
Toute la route menant au village était désormais visible devant eux ; то беше пусто вече.
complètement déserte.
Посрещачите се бяха прибрали, защото наближаваше да мръкне, вятърът режеше все по-остро.
La nuit s’avançait, le vent soufflait de plus en plus fort.
Само конницата се още чернееше и отдалечаваше и вятърът донесе до слуха на децата веселата песен на войниците.
Seuls les cavaliers dessinaient une tache encore noire et distante, et le vent apportait aux oreilles des enfants le joyeux chant des soldats.
Тогава и Кина, и Радулчо потеглиха към село.
Puis Kina et Radoul partirent vers le village.
Нощта падаше.
 La nuit tombait.
С ръце, мушнати в пазви, те вървяха и хленчеха тихо и мислеха за майка си, която ги чака на вратнята.
Les mains blotties sous leurs bras, ils marchaient et gémissaient doucement, pensant à leur mère qui les attendait devant la porte.
Един нов файтон с три коня изгърмя зад тях из стръмнината.
Une autre voiture équipée de trois chevaux arrivait derrière eux sur cette partie pentue.

Господине, война иде ли още?
-Monsieur, y a-t-il encore des soldats ?

Файтонът се стрелна край тях и се не чу, не видя из мрачината.
  Le phaéton les doubla sans réponse et à grande vitesse, pour se perdre dans l’obscurité.
  А снежната виявица страшно вееше.
Et la tempête de neige soufflait toujours terriblement.
Сякаш че тя отговаряше на децата.
Comme si elle répondait aux enfants.
Тя идеше от запад, откъде бойното поле, там, дето в лозята при Пирот сега засипваше гроба на Стояна.
Elle venait de l’ouest, où se trouvait le champ de bataille, où la tombe de Stoyan reposait dans les vignes de Pirot.


***********

MONUMENT SHOTA RUSTAVELI TBILISSI შოთა რუსთაველი